Туристически дестинации

 Туристически дестинации в близост до Светата обител

 

 

Белоградчик и Белоградчишките скали

Местоположение: Белоградчик се намира на км северозападно от столицата София и на 52 км югозападно от областния център Видин. Градът е разположен сред невероятно красива природа, между двата планински масива Венеца и Ведерник, и е ограден от причудливи скални образувания. Всичко това, както и уникалната крепост, построена в скалите превръщат Белоградчик в притегателен туристически център с богата история и културно – историческо наследство.

История: Белоградчик възниква като стратегическо, укрепено селище, изградено в скалите от римляните през 1 век. През вековете е разрушаван многократно и в сегашния си вид крепостта е завършена през 1837 г. при султан Махмуд ІІ. Името на града идва от „белия градеж” на крепостта.

Забележителности: В самия град интерес представляват градският исторически музей, астрономическата обсерватория с един от най – мощните телескопи в България и църквата „Св. Георги”, построена през 1868 г.

Околности: Едно от природните чудеса в България са Белоградчишките скали, които заобикалят града. В самите скали е построена Белоградчишката крепост. Тя е изключително съчетание на природното и човешкото творчество и е невероятно красива и романтична.

На 34 км северозападно от града се намира пещерата Магурата, която също е уникално природно образувание. Изходът на пещерата е през Вратач на брега на Рабишкото езеро. То е най - голямото езеро в България. Водите му нямат изход и се пълни от карстови извори. Мястото е много подходящо за практикуване на водни спортове, лов и риболов.

Пещерат ЛЕДЕНИКА, ВРАЦА

Пещера Леденика

   Пещера Леденика се намира в северозападния Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м.

Първата зала е Преддверието, която е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса откъдето идва и името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други скални образувания. Отклонявайки се вдясно, стигате до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 см, чиято вода е вълшебна.

Леденика пещера, LedenikaОт голямата зала през железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно само за най-запалените туристи.

Първите си посетители приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Пещерата е част от Стоте национални туристически обекта. Има печат.

Температурата в пещерата варира от –7º С до –15º С, до 8º С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %.

Животинският свят е беден - прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.
Леденика пещера, Ledenika

В близост до нея се намира хижа “Леденика” с 86 легла, туристическа кухня и ресторант с 50 места.

Пещерата се обслужва от екскурзоводи и е отворена за посещение през цялата година, като лятото работи от 9:00-ю до 17:00 ч., а  зимата - 9:00-16:00 ч.

За информация тел.: 092/ 61 295, GSM 0888 939 156

 

 

 

Пещерата Магурата и Рабишкото езеро

Пещерата отвътре

Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м.Вход към пещерата МАГУРА

Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.

Магурата е обявена за природна забележителност със Заповед No.666 от 03.05.1960г.

Пещерата Магура

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.

Пещерата Магура

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. Езерото има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации.